Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски е син на принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари (1818-1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907), дъщеря на френския крал Луи Филип.Изключителното самочувствие на втория княз в следосвобожденската ни история е подсилвано не само от амбициозната му майка и родството с кралските и императорски семейства.
Със знанията и светогледа си Фердинанд силно изпъква на фона на българската действителност в началото на XX век.Той е избран за княз на България от III ВНС през 1887 г. и носи тази титла до 22 септември 1908 г.
Непризнат от Русия и останалите европейски страни, той дръзва да стъпи на българска земя като избран от народа владетел и благодарение на енергичната дейност на министър-председателя Стефан Стамболов (по-късно убит, въпреки заслугите си) успява да се наложи както на вътрешнополитическата, така и на международната сцена- ловко, пресметливо, настъпателно и нагло на моменти.Фердинанд I е най-противоречивият и най-дълго управляващ владетел в Третото българско царство.
Първите години от управлението му се характеризират с бурно икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на Българското княжество. Краят е почернен от две национални катастрофи и абдикация.Монархът живее с бляна, един ден да сложи на главата си короната на византийските владетели.
Страстта, с която Фердинанд преследва своите цели и амбицията, която го тласка напред са за България и сила, и погром.Благодарение на напредничавото му мислене и усилията, които полага, Европа е слисана от „българското чудо" - от изключителните темпове на културно и стопанско развитие в изостаналата, скоро освободена държава.  Дързостта и праволинейността в преследването на целите изиграват своята роля и при помиряването му с Европа и Русия. 
Важен момент в този процес е покръстването на престолонаследника Борис Търновски в източноправославната вяра. Негов кръстник става руският император Николай II, представен от княз Голенишчев- Кутузов.С този си акт Русия признава княз Фердинанд. Скоро след това той е признат от всички европейски държави.
Няколко години по- късно, с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.Фердинанд се титулува като цар, а българският народ ликува като напълно свободен.Амбициите не спират до тук. След признатата независимост е поставен въпросът за национално обединение. Фердинанд осъзнава, че тази кауза ще бъде подкрепена неизменно от целия народ и съответно ще заздрави позициите на династията. Фердинанд осъзнава, че тази кауза води към Цариград. Фердинанд няма как да знае, че тази кауза ще му коства трона и той ще напусне завинаги България.Опиянението след началото на Балканската война задушават реализма на българския владетел и той, устремен към Цариград, изоставя националния идеал - обединението.Блянът за византийската корона тласкат царя към авантюристична външна политика през 1912- 1913 г. Докато българските войници се бият в най-тежките сражения с Турция, гърци и сърби окупират освободените земи.Недостатъчната дипломатическа подготовка на Балканския съюз има за страната ни тежки последици.
След края на Балканската война 1912 г. между победителите- България Сърбия, Гърция и Черна гора, възниква конфликт във връзка с разпределянето на освободените територии. Сърбия иска земите на запад от река Вардар, Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия.  Външнополитическият максимализъм на царя допълнително утежнява ситуацията. Без да се консултира с правителството, решава да сплаши противниците си и на 16 юни 1913 г. заповядва II и IV български армии да настъпят срещу Сърбия и Гърция. България не обявява война, а монархът смята, че ще принуди съюзниците си да отстъпят от исканията си. Те обаче предприемат офанзива и атакуват по целия фронт. След по-малко от два месеца военни действия, в които България сама се изправя срещу пет държави (Сърбия, Гърция и Черна гора, които в последствие са подкрепени от Румъния и Турция), армията е принудена да капитулира, макар и непобедена.Войната започва като освободителна за българите останали в пределите на Турция и обединителна за населението на Княжество България. Краят й донася първа национална катастрофа за страната ни.От български земи (вече в пределите на Гърция и Сърбия) прииждат около 250 000 бежанци. Над 65 000 души умират във войната, а над 100 000 са ранени. Българският икономически подем е загубен.. Преди да помислят за евентуален неутралитет, царят и правителството на Васил Радославов присъединяват страната ни към Централните сили (Германия и Австро-Унгария)и България е въвлечена в Първата световна война .Националното обединение отново е прокламирано като основна преследвана цел. Резултатът е втора национална катастрофа, само 5 години след първата.Един малко по друг поглед за причината да се присъединим във Първата световна война на страната на Центрарните сили. Гей забежките на на Фердинанд ни вкарали в Тройниясъюз
Защо Кобургът прави тази фатална и в същото време елементарна грешка?Френския писател Марсел Пруст дава една неочаквана и доста пикантна версия.В известния си роман „По следите на изгубеното време”неговия герой Шарлю твърди,че България става съюзник на Германия,заради хомосексуалното влечение на Фердинанд към кайзер Вилхелм.Пруст има на какво да се опре-по това време „обратните” забежки на българския цар са широко коментирани в Европа.
Дори лорд Солсбъри го определя като „женствения”,”с маниери на стара кокотка”,по думите  на император Александър III.Широко се тиражират твърденията на  лейди Паджет,че „Фердинанд носи гривни и пудри лицето си,спи с розова нощница, с копринени дантели” и най вече нееднократните заявления на британската кралица Виктория,че нейното семейство няма нищо общо с „този мой глупав женствен братовчед”Скандалните рубрики често коментират  и слабостта на  българския владетел към русокоси младежи със сини очи,които бързо се издигат в свитата му и получават невиждани привилегии.Сексуалната ориентация на  Вилхелм не е предмет на такива клюки,но все пак прави впечатление един случай,описан в дневника на княгиня Радзивил.По  време на банкет,даден в чест на Фердинанд в Потсдамския дворец на  през декември 1909 г.Кобургът разговарял с гости край един прозорец.”Кайзерът-пише княгиня Радзивил-се приближи зад него и не издържа на съблазънта от тясното стегнато в униформен  брич,голямо пространство пред себе си,изсмя се високо и удари „запалка”на царския задник.Фердинанд се врътна и поиска кайзерът да му се извини пред всички...?Знае се и признанието на  българския монарх,пред неговия приятел,френския дипломат Морис Палеолог,”Не мога да ви разкажа всичко за мене и кайзера...някои факти са от много интимен характер...”Съществуват факти,разкриващи една чисто прагматична причина за катастрофалното ни включване на страната на Централните сили.През ноември 1914 г. обаче вечно алчния за имоти и дворци Фердинанд си харесва нов дворец в Кобург,Германия,.Цената е 220 000 златни марки,които е трябвало да се изплатят почти веднага.Понеже ги няма,той решава да потърси заем,при това доста по голям за да може дао обзаведе новото си жилище.Нужни са му 2-3 млн. марки които се надява да получи от немката банка Дисконто Гезелшафт,за което и търси застъпничеството на  германския пълномощен министър в София.За отпускането на такъв огромен заем той поставя условие българския цар  открито да заеме страната на  Германия в започналата вече Първа световна война. На този фон привилегиите обещани от Антантата,просто отиват на заден план.Фердинад решава да продаде приятелството си на Тройния съюз.Германия тутакси му се отблагодарява,отпуснят му е кредит  в размер на 4 млн. марки  при лихва само от 3,5 %.При това погасяването  трябва да започне след 5 години, и да продължи до 1930 г.До 01.09.1915 г. Парите са в сметката на Фердинанд, и българските войски навлизат в Сърбия.Две седмици по късно под предлог,че Великобритания може да конфискува имуществото и банковите му сметки,Кобургът иска нов заем от 3 млн.марки,На 29 ноември заемът е отпуснат при 3 %лихва, със срок за погасяване 10 г.Наистина изборът на  Фердинанд е катастрофален  не само за България,но и за него,налага му се да остави трона.Но и след абдикацията си той ползва облаги,редовна издръжка,осигурена му от немското правителство в размер на 150 000 германски марки.По тогавашния курс това се равнява  на 4 950 000 лв!За сравнение  годишната издръжка на царица Йоанна и свитата и  през 1943 г. възлиза на близо 800 000 лв.След идването на Хитлер на власт рентата на ексмонарха е увеличена.Седна дума,Кобургите никога не остават на сухо-нещо което е съвсем видно и днес.Това е и краят на едно бурно управление. При сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г., с което България излиза от войната, Антантата поставя задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне страната.Междусъюзническата репарационна комисия за Германия определя общата сума 269 милиарда златни марки (2790 златни марки се равняват на килограм злато). По-късно през май размерът е намален повече от два пъти до 132 милиарда златни марки, които трябва да бъдат изплатени до 1984 г.За разлика от останалите мирни договори, този от Ньойи, определя общата сума на българските репарации на 2,250 милиона златни франка и схемата на тяхното изплащане. То ще се извършва на полугодишни вноски с падеж на 1 януари и 1 юли всяка година, като първата вноска е на 1 юли 1920 г. Първите две вноски на 1 юли 1920 г. и 1 януари 1921 г. ще ще включват годишна лихва от 2% върху общата сума, пресмятана от 1 януари 1920 г. Следващите вноски включват и годишна лихва от 5% върху общата сума  като окончателното изплащане трябва да приключи в срок от 37 г.пресмятани от 1 януари 1921 г. Вноските трябва да бъдат извършвани чрез Междусъюзническа комисия в София на името на Репарационната комисия в Париж, създадена по Версайския мирен договор и съгласно Сен-Жерменския договор. Едновременно с това България получава право да изплати част от репарациите в движими и недвижими имоти и да прави извънредни вноски извън определената схема.
Тази система на разплащане фактически увеличава общата репарационна сума от 2,250 милиона на 4,960 милиона златни франка, равни на 653 тона злато с годишни вноски, надхвърлящи 134 милиона златни франка. Възраженията на българската делегация, подкрепени от Народното събрание, са отхвърлени от Парижката конференция. Те се стремят да намалят общата сума, да я изчислят в българска валута, както при останалите мирни договори, да премахнат лихвите върху нея, да въведат петгодишен гратисен период за начално стопанско възстановяване на страната и да удължат периода на плащане на 50 години, считано от април 1925 г. Точно в обратна посока са действията на българските съседи, особено Гърция, за удвояване на общата сума на българските репарации.Още Първата Хагска конференция приема ново преразпределение на сумите от българските репарации. Съседните страни получават повече от 83%: Гърция – около 70%, Румъния – 11,5%, а Югославия – 2%. Други 6,5% са запазени за Франция, 6,3% а Италия, 2,8% за Великобритания. Фердинанд обаче не е прекършен и амбициите му да бъде най-силният владетел на Балканите са още по-силни.Амбициите за неговото обогатяване са стрували 653 тона злато на българския народ.

Обаче ето какво е било отношението на дъртия Кобург към българския народ,който го хрантутеше и обогатяваше постоянно,докато самият народ тънеше в мизерия.

Книгата "Цар Фердинанд. Съвети към сина" (Университетско издателство "Св. Кл. Охридски" С. 1991 г.) Това са наставления на вече абдикиралия цар към сина му Борис III, писани около 1938 г. Размишленията са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът се съхранява в Централния държавен исторически архив.

"Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване....друг е случаят с моя син вече Цар Борис ІІІ - , който има търпението да мирише потта на мръсните българи и да се подписва за спомен на техни тефтерчета..."
Ще сърба и той попарата на българановците, ако не тръгне навреме по пътя, който аз следвах и който се стараех да очистя от балканджийските потурановци".
Това са на Цар Фердинанд "най-силните" съвети , който на 3 октомври 1918 година само три часа след като е абдикирал напуска България завинаги, заедно с архива на двореца,към неговия син Цар Борис ІІІ,

- "Царедворците не са били никога интересни. Те са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и глупави стават. В моя дворец, едно време в София, само жените и слугите проявяваха малко слободия, но и едните и другите, са лишени от разум".
- "Имаш щастието да царуваш на един народ, който не познава силата и значението на науката, на идеите и техническото им приложение. Тоя български народ вярва още, че мисълта не е стока, а той иска стока да произвежда. Меркантилният му дух, в първобитно състояние на истина, е още доминирующ в живота му и това не изпущай от предвид".
- "Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-баглар или в Кушу-кавак или Лопошна. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи".
- "Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетел или да се преструваш, че ги притежаваш".
- "Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тези на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили".
- "Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах".
- "Честността се състои в това да не присвояваш чуждото. Българите, твоите сега възлюбени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главно правило е, че не може да се краде освен много. Между твоите поданици се съдят всяка година, а това беше и в мое време, с хиляди кокошкари и лежат в затвора, за кражби на дребно от държавната хазна. Законите не улавят големите кражби".Със съжаление трябва да признаем че е бил прав.
- "Лицемерието е основната добродетел на царете. Това е много тачено в нашия, в Кобургготския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си".
- "Патриотизмът служи да оправдае успешните войни и да узакони военните разходи, защото народът мисли, че войската, която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност войската пази само теб против възможния гняв на народа.Продължаваме със съветите към сина му,Борис III

 

• „…Един цар не трябва да пише, а само да подписва. Аз трябва да дам съвет на моя син да не пише никому писма. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш нещо, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Особено младите принцове трябва да се пазят да не пишат на жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.“
• „Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци или пари, по-лигави и по-глупави стават. В тях няма гордост, а горделивост. Царедворците — това са убийците на народната съвест и паразити на народа.“
• „Ако оставиш писателите да се доближат много до теб, те ще те предадат като юда, без ти да усетиш.“
• „Най-доброто средство срещу такива хора (неподкупните учени) си остава отровата, но не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават. С цензурата и платената от теб преса ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети посредством убийствено мълчание. Ако някои хора не можеш да унищожиш, добре би било да им дадеш тлъсти служби. Поне някои от тях ще си нахлузят сами ярема.“
• „Ако се държиш далеч от народа, той ще започне да мисли, че ти си просветен, мъдър и във всичко обаятелен.“
• „Твоите думи трябва рядко да се чуват, походката ти трябва да бъде отмерена, а облеклото ти — изискано. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Банални, обикновени мисли и малко думи — ето какво прави един цар загадъчен.“ Симеон добре прилагаше съветите на дядо си.
• „Задавай въпроси, които да предизвикват само комплимент за теб. Поздравявай, честитявай и отмини — ето секрета на цялото изкуство на царуването.“
• „Общо правило — пази се. Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар.“
• „Народът полага черни мъки и труд за да храни ония, които го презират толкоз повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях. За да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.“
• „Младите офицери знаят, че скоро България няма да воюва, и затова са тъй войнствени. Подбирай средно способните, за да ги издигнеш на командующи постове. Подбирай за командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието.“
• „Около себе си трябва да имаш най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят най-добра лична полиция. Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Ти трябва да направиш един вътрешен шпионаж, който да плащат ония, срещу които е насочен.“
• „Узнавам, че е разпоредено дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества. Внимавай да го не прекалиш.“

„Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за Народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче ­колкото по го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени — за да се усмирят, тям трябва бой. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече внимание.

Трябва да признаем че е бил до болка прав